Автор Тема: понятия БУДИЗЪМ  (Прочетена 2379 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 584
понятия БУДИЗЪМ
« -: Януари 10, 2007, 21:46:06 pm »
понятия БУДИЗЪМ


Тук ще си позволим да разкажем за някои от по-често срещаните понятия в будисткото мислене. Ще има две части – “санскритска” и “японска”, защото преминаваме от индийското зараждане на будизма и достигаме до японското очертаване на Дзен, към който flyDragon има известни предпочитания. Да се понятизира в будизма е доста тъпо – всеки дзенски наставник би ме праснал през пръстите с ветрилото си или би изскубнал шнура на компютъра от контакта, за да ме накара да ида да мия пода в залата за медитация или да си губя времето с друго, по-полезно нещо. И все пак, давайки си сметка за западния аналитичен ум, считаме, че опитът понятията да се научат и да се представят като жива, действаща система, може да свърши чудеса; стига да сме способни да преминем през нея и да продължим нататък, към духа на нещата...
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 584
Re: понятия БУДИЗЪМ
« Отговор #1 -: Януари 10, 2007, 21:51:26 pm »

САНСКРИТСКИ ПОНЯТИЯ

Те лежат в санскритската и индуистка традиция, където будизмът възниква. Често смисълът им е подобен на едноименните индийски думи, но понякога крие известни нюанси. Предаването на индийскоезичното звучене с възможностите на западните азбуки е доста затруднено. Така например, лекото удължаване на някои съгласни предизвиква вмъкването на латинската буква "h", което в българския буквално се преписва като "х". Това е грешно и най-очевиден е примерът "Budha", който на български се чете като "Буда". Заради такова съображение ще си позволим да изоставим погрешната практика думи като "диана", "дарма" или "боди" да се пишат с излишно "х".

абишека - посвещаване на постигналия премъдрост бодисатва в състоянието на Буда
авидя - предразсъдъци; склонност на егото да поддържа илюзиите си и да подхранва с тях своите заблуждения; причина на всяко страдание
архат - съвършено, блаженстващо същество; подобно на светиите в християнството
боди - състояние на будност; бодрост; просветленост
бодисатва - съвършено същество, което, водено от състраданието, се отказва от своето блаженство, за да служи на другите
брамана - висшето духовенство при индуизма; една от четирите касти в староиндийското общество
буда - пробуденост, просветленост; състоянието на Буда
вайшия - занаятчии, земеделци и търговци при индуизма; една от четирите касти в староиндийското общество
виря - усърдие; решителност; една от проявните форми на съвършенство
дана - милосърдие, даване на милостиня; една проявните форми на съвършенство
дарма - закон, мъдрост; идеите на будизма; неделимата частица, атом, елементала, която е градиво на всичко съществуващо
дарма дату - върховно единство на реалността; така-поставеност на всичко, при която няма нито обособености, нито различия
дармамега - облак от всезнание; състояние на премъдрост, при което се постига съзерцаване на самата пустота
дарма чакра правартана - завъртане колелото на мъдростта; първата проповед на Буда, с която той започва своето начинание
дармакая - свят на съвършената празнота; космичното тяло на Буда; един от трите аспекта на съществуване на битието
джняна - неизговоримо, отвъдно знание; върховна мъдрост, която излиза извън всякаква умопостижимост
дукка - страдание; естествено следствие от привързаността към света на формите и явленията
дяна - медитация; будно състояние на ума, при което умът и обектите на умозрението се оставят извън вниманието; една от проявните форми на съвършенство
индрия - шестте сетивни органа в човешкото същество: петте сетива и неговата интуиция
йога - дисциплина на тялото и ума, състояща се от различни упражнения за пречистване и пробуждане
карма - последователност от причинно-следствени обвързаности, които очертават нишката на съдбата за всяко живо същество
каруна - състрадание, което е последица от висшите прозрения на мъдростта и вдъхновява бодисатва да посвети себе си в служба на страдащите
кшанти - търпение; смирение; една от проявните форми на съвършенство
кшатрия - военната и светската власт при индуизма; една от четирите касти в староиндийското общество
кшудрия - презрените, изхвърлените от почтеното общество при индуизма; една от четирите касти в староиндийското общество
майя - илюзия; илюзорна същност на проявената във форми и явления реалност
мандала - свещено геометрично изображение на мъдростта, което служи за съзерцание и концентриране на определени висши сили
мантра - свещена формула, чието прозвучаване се свързва с определени висши сили
мара - лукавия, изкусителя; демони, въплъщения на злото; илюзии, съмнения
махаяна - голямата колесница; отворено, южно направление в будизма, в което се приема, че освобождението е предназначено за всички живи същества
мудра - свещено положение на пръстите и ръцете, което се свързва с определени висши сили
нирвана - състояние на пълна пробуденост и освобождение от света на явленията и страданията
нирманакая - свят на нещага и явленията; един от трите аспекта на съществуване на битието
ОМ- свещена формула при индуизма, която се свързва със звука на вселената; подобно на християнското "амин"
параврити - обръщане към основата на съзнанието, при което човек може да се вслуша във вътрешната си истина и да постигне просветление
парамита - първите шест проявни форми на съвършенството: милосърдие, нравственост, търпение, усърдие, медитация и мъдрост
праджня - премъдрост; целта и плодът на всички духовни стремежи в будизма; една от проявните форми на съвършенство
праджня парамита - премъдрост; съвършена мъдрост; завършек на всяка възможна истинност за реалността
пранидана - обет за непрестанен стремеж към съвършенство
пратйека буда - същества, които са постигнали състоянието на Буда със свои собствени, независими усилия
сакта - естественият стремеж на живите същества към освобождение и съвършенство
самата - еднаквост на нещата; преди да бъдат категоризирани - в тяхната истинна същност, където всички те са едни и същи
самади - постигане на лично освобождение
самбогакая - свят на спонтанно и непрекъснато извиране на енергия от изначалната празнота; един от трите аспекта на съществуване на битието
самсара - безкрайният цикъл от завръщания към изпълнения със страдания свят, където съществата следват своята съдба
санга - будистката община, където последователите на Буда се посвещават на своето усъвършенстване в нещо като монашески общности
свасиданта - самопознание, чрез което може да бъде преодоляно всяко противопоставяне между нещата и да се получи просветление
сканди - петте проявяни аспекта на "Аз"-а: форма, усещане, възприемане, воля и съзнание
сутра - свещен текст, който назовава опорни положения в будизма и често представлява буквално предаване на произнесени от великите учители слова
танна - жажда, желание, страстен стремеж; склонност на хората да се привързват към нещата и явленията, от което произлизат всичките страдания
татата - така-поставеност на нещата; тяхната изначална същност, в която те нямат обособеност или противопоставеност
трипитака - трите кошници; първите три сборника с канонични наставления в будизма
упайя - средства, чрез които постигналият всемъдрост бодисатва се оттласква от небесата на съвършенството, за да се завърне в света на страданията и да помага на намиращите се в него живи същества
хинаяна - малката колесница; затворено, северно направление на будизма, според което освобождение може да се постигне само от една тясна от посветени
чакра - чекрък, колело; енергиен център в тялото или духа на човек
шакямуни - мъдрецът, или мълчаливият от племето Шакя; едно от прозвищата на Буда
шила - нравственост, спазване на закона; една от проявните форми на съвършенство
шунята - пустота; непроявен абсолют
чатвари ария сатуани - четирите благородни истини в будизма; страдание, причина за страданието, отстранение на причината и път за отстранението на тази причина


ЯПОНСКИ ПОНЯТИЯ


За да се приближим към Дзен, ще споменем и някои понятия от японското мислене за будизъм. Преди всичко трябва да отбележим, че японският език е "дифузен" - понятията в него далеч не са така дефинитивни, както е в немския например; вместо точно посочване, японските думи дават примерно набелязване и конкретизацията зависи както от контекста, така и от интелектуалните възможности. Заради това дефинитивното определяне по-долу ще бъде само едно пожелание. Друга особеност на японския език за българските читатели е това, че в него няма ударения; думите се произнасят равно, а съществено изразно средство е дължината на прозвучаване. Ето как в думата "сешшин" например, удължаването на "ш" е от съществено значение и заради това го предаваме с удвояване. И накрая, една силно пропагандирана от страна на западните автори грешка, която без много критичност навлезе и в българската литература: японският звук "дз" с лекота се подменя с по-приятното за англоезичното ухо "з", но от това японският губи остротата, дълбочината си и много от своята красота. Така думи като "Дзен" или "дзадзен" се променят на по-беззвучните, по-недълбоко звучащи "зен" или "зазен". Ето защо тук ще се противопоставим на тази тенденция и ще се придържаме към по-традиционната японска фонетика.

амида - японска версия на будизма, силно повлияна от християнството: Буда се разглежда като спасител, а усилията на практиката се съсредоточават около постигането на своеобразен будистки "рай"
босацу - японска транскрипция на санскритското "бодидарма";
дарума - японска транскрипция на името на легендарния индийски монах Бодидарма, който създава Чан в Китай
дзадзен - седяща медитация; основна практика в дзен-будизма, при която се сяда в подходяща поза с изправен гръб и посредством дълбоко и бавно дишане съзнанието се освобождава от привичните му колебания, приближавайки се към просветление
дзафу - традиционна кръгла възглавничка с тъмен цвят, която се използва при заемане на правилната поза за медитация
дзен - японска транскрипция на китайското "чан"; направление в будизма, което акцентира силно върху медитативния и естетически подход в стремежа към просветление
дзендо - зала за медитация; мястото, където се практикува Дзен
сешшин - интензивни седемдневни практики, които дзенските манастири организират за своите монаси и приятели от светското общество
каннон - един от главните босацу, почитани от японските будисти след самия Буда; покровител на страдащите; израз на принципа на милосърдието
кеншьо - чисто виждане, при което приближаващият се към просветление придобива ясно виждане, неопосредено от логиката на егото
коан - нерешима по логически път задача; основна практика в школата Риндзай, при която от ученика се иска да надхвърли своето логическо мислене и да даде път на спонтанно избликналата интуиция
ку - празнота, пустота; нищо; непроявеност
мокусо - медитация; по-широко понятие от "дзадзен", при което медитиращият не е необходимо да бъде в седяща поза
мондо - разговори между учители и ученици, при които се разменят алогични гатанки; блокиране на логическото мислене, използвано за постигане на интуитивно, извънлогическо просветление
му - кръг; завършеност; нищо
мушин - "без ум", "без личност"; класическа дзенски фраза, която изразява състоянието на просветеност; практикуващият се е освободил от ограничаващата го илюзия за его
ниорай - японски превод на санскритското "татагата"; така-поставеност, същността на нещата, без обособеност или противопоставеност
роши - учител, наставник в Дзен; водач, който е преживял просветление и чрез личния си пример води другите към същото
сатори - просветление
тоцу - "щрак", или "тряс"; звукоподражателно възклицание, което често в дзенските среди има значение на "Аха!", "Ето какво било!"
хекикан - гледане в стена; типична практика в медитацията на школата Сото, където практикуващите седят обърнати с лице към празна стена
шингьоо - "истинно слово"; сутра; свещен каноничен текст, който назовава опорни положения в будизма; обикновено се учи на изуст и се рецитира тържествено в някои церемонии
шошин - "ум на начинаещ"; класическа дзен-фраза, която изразява чистотата и непредубедеността, с която трябва да се изпълни съзнанието на практикуващия

Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

Неактивен хадзапи

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 808
Re:понятия БУДИЗЪМ
« Отговор #2 -: Ноември 07, 2009, 12:59:45 pm »
НАУКА ДЗЕН - УМ ДЗЕН

Наставления по теория и практика на Дзен


ОБЩ СМИСЪЛ НА ПОНЯТИЕТО "ДЗЕН"

Предварителни сведения




Аз предполагам, че всичко, съдържащо в себе си живот, е организъм, а по своята същност организмът никога не остава в едно и също състояние. Жълъдът значително се различава от младият дъб, чиито нежни листа току-що са се разтворили от пъпките, и още повече - от възрастния дъб, величествения гигант, възвисил се към небето. Но всички тези различни фази на изменение са свързани с непрекъснатостта на растежа и безпогрешно притежават родствени черти, от което ние ние заключаваме, че едно и също растение преминава през няколко стадия на развитие. Така наричаният примитивен будизъм се явява семето. От него израства далекоизточният будизъм, който също така не е лишен от по-нататъшно развитие. Да се говори за историческият будизъм, аз предоставям на учените, моята цел е - да разгледам будизма като жива потребност на настоящето, като динамична духовна сила на Далечния Изток. Сред многочислените будистки секти - особено тези, които са се развили в Китай и Япония - ние намираме един уникален орден, претендиращ за това, че той предава същността на духа на будизма непосредствено от неговия автор, при това без помощта на какъвто и да е таен документ или тайнствен обред, този орден е един от най-значителните в будизма не само от гледна точка на на неговата историческа важност и духовна жизненост, но и от гледна точка на ненадмината оригиналност и притегателна сила. Научното име на този път е "Сърце на буда" (Буддха-Хридайя), а по-популярното - "Дзен". В детето няма никакви идеи, тъй като неговият ум все още не се е развил толкова, че да приема светът посредством идеи. Ако в него имаше идеи, то те, вероятно, биха представлявали нещо толкова абсурдно и нелепо, че би могло да има никаква връзка с действителността. Затова, за да се достигне до най-ясното и пълно познаване на нещата, трябва да има личен опит. А ако става въпрос за самият живот, то тук личният опит е крайно необходим. Без такъв опит нищо, свързано с неговата същност, не може да бъде осъзнато и правилно разбрано. Основа на всички понятия се явява простият, непосредствен опит. На този опит дзен придава най-голямо значение, считайки го за фундаментален, и над него той издига здание от думи и понятия, както се вижда от литературата, наричана "Записи на беседи". &Макар че "здание" съдържа в себе си средство за достигане на съкровена реалност, то все пак има изкуствен характер, и поради това губи значението си, ако самото то се приема за висша реалност. Природата на човешкия разум ни кара да не възлагаме големи надежди на това "здание". Дзен, по принцип, е далече от всякакъв род мистификации, но тези, които не са разрешили основния въпрос на живота, не могат да не ги видят в него. Обаче трябва само да стигнеш до "фундамента" - и това, което се е струвало мистификация, веднага ще изчезне, и в същото време ще се намери просветление, наричано "Сатори". И така, дзен по най-сериозен начин настоява на необходимостта от вътрешен духовен опит. Той не придава голямо значение на свещените сутри или тяхното тълкуване от мъдреци и учени. &Личният опит се противопоставя пряко и откровено на външното и авторитетите. А за най-практичен метод за постигане на духовно просветление последователите на дзен считат практиката Дхаяна, наричана в Япония дзадзен, а съкратено просто дзен (дза означава: "седя", а дзадзен може, в общи линии, да бъде преведено "седя в медитация"). Точният превод ще бъде даден по-късно във връзка с описанието на залата за медитация (дзендо: чан-тан в 3-та част). Тук е необходимо да се кажат няколко думи по отношение на тази тренировка, която преминават последователите на дзен за достигане на духовно прозрение, за което се спомена по-рано и което представлява основата на дзен, тъй като именно в това отношение дзен по принцип се отличава от всички други форми на мистицизма. За повечето мистици такова твърде лично, духовно преживяване се явява някак си изолирано и неочаквано. Християните използват молитва, умъртвяване на плътта или вид съзерцание с цел да предизвикат в себе си настъпването на такова състояние. А неговото по-нататъшно развитие предоставят на божията милост. Но доколкото дзен на вижда в такива неща свръхестествено посредничество, то методите на неговата духовна практика се отличават с практичност и систематичност. Още в древен Китай ясно се забелязва такава тенденция, и с времето в края на краищата се образувала стройна система. В наши дни последователите на дзен имат на свое разположение ефективни методи на духовна практика за достигане на своята цел. В това се заключава практическата ценност на дзен. Докато от една страна, дзен е във висша степен абстрактен - &неговата методологическа дисциплина - от друга страна, принася огромна полза на човека и определя неговия морал. Когато дзен се изразява в нашия всекидневен практически живот, ние понякога забравяме за неговата отвлеченост. И тъкмо тогава, дори още по-ярко се проявява неговата действителна ценност, тъй като дзен намира неизразимо дълбока мисъл даже в такива прости неща като вдигнатия нагоре пръст или простият поздрав към приятел, случайно срещнат на улицата. В дзен най-реалното е най-абстрактно, и обратно. Цялата система на практика, приета от дзен, се явява продукт на това основно духовно преживяване. Казах, че дзен е мистичен - така е и иначе не може да бъде, защото дзен се явява основа на цялата източна култура. Именно този мистицизъм често пречи на запада да измери дълбочината на източния ум, във връзка с това, че по своята природа мистицизмът отрича логическия анализ, а логичността се явява основна черта на западния ум. Източният ум е синтетичен, той не придава прекалено голямо значение на несъществени подробности, а се стреми, по-скоро, към интуитивно постигане на цялото. Затова източният ум, и ако допуснем, че такъв съществува, не намира ясен и определен образ. В него няма такъв ключ, който веднага би разкрил неговото съдържание на страничния ум. Ние виждаме пред себе си нещо, което е невъзможно да игнорираме, но когато се опитаме да хванем това нещо със собствените си ръце, за да го разгледаме по-добре, то се изплъзва от нас и ние го изгубваме от поглед. Дзен е до смях неуловим. Това, разбира се, не е следствие на това, че източният ум съзнателно и преднамерено се стреми да да скрие своите тайни от страничния наблюдател. Неуловимостта се явява, така да се каже, самата природа на източния ум. Затова, за да разберем Изтока, трябва да разберем мистицизма, а това е дзен. Следва да напомним, обаче, че мистицизмът бива различен: рационален, ирационален, отвлечен и окултен, разумен и фантастичен. Когато казвам, че Изтокът е мистичен, нямам предвид фантастичността, ирационалността, или каквото и да е излизане от рамките на интелекта. Искам да кажа само, че на източния ум са присъщи спокойствие, тишина и невъзмутимост. Като че ли той постоянно се докосва с вечността. Обаче тази тишина и хармония във никакъв случай не са проста празнота и бездейственост. Тази тишина не прилича на тишината на пустинята, лишена от всякакъв живот, или на разлагащият се труп. Това е тишина на "бездънната пропаст", в която изчезват всички контрасти и условности. Това е тишина на бога, вглъбил се в съзерцание на своето минало, настояще и бъдеще. На бога, седящ неподвижно на трона, на бога на абсолютното единство и цялост. Тя прилича на тишината на грохота, произведен от мълнията между два противоположни електрически заряда. Тази тишина присъства във всичко източно. Тези, които я приемат за упадък и смърт, можем само да съжаляваме. Защото в тази вечна тишина е затворен вулканът на активността, който се излива върху тях. Ето това имам предвид, когато говоря за мистицизма в източната култура. Може с пълна увереност да се каже, че разпространението на такъв род мистицизъм се дължи основно на влиянието на дзен. Доколкото на будизма е било съдено да се развие в Далечния Изток е цел да удовлетвори духовните тегла на народа, то той неизбежно е трябвало да прерасне в дзен. На индийците е присъщ мистицизъм твърде отвлечен, твърде съзерцателен и твърде сложен, освен това, изглежда, той няма действителна, жива връзка с практическия свят в частност, в който ние живеем. Далекоизточният мистицизъм, обратно, се отличава с простота, практичност и прямота. Той не би могъл да стане друго освен дзен. Всички будистки секти в Китай, а също и в Япония, безпогрешно сочат своя индийски произход, понеже тяхната метафизическа сложност, пространни трактати, абстрактни идеи, тяхното разностранно тълкуване на нещата, отнасящи се към живота, носят явно изразен индийски, а не китайски или японски характер. И когато след обзора на всички направления в будизма, се насочваме към дзен, трябва да признаем, че неговата простота и непосредственост, неговата прагматична тенденция и тясна връзка с всекидневния живот рязко се отличават от всички други будистки секти. Основните идеи на дзен са несъмнено същите като в будизма, и трябва да признаемaem, че те само са получили своето естествено по-нататъшно развитие, но това развитие е имало за цел да удовлетвори потребностите на народа на Далечния Изток, чиято психология притежава свои особени черти. Духът на будизма в този случай се спуска от своите метафизически висоти, за да стане пракична наука за живота. Дзен е резултат на този процес, затова аз се осмелявам да кажа, че дзен - това е систематизация, или по-скоро кристализация на всички философии, религии и самият живот на Далечния Изток, и особено на Япония.
« Последна редакция: Ноември 07, 2009, 13:03:11 pm от хадзапи »

Неактивен хадзапи

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 808
Re:понятия БУДИЗЪМ
« Отговор #3 -: Ноември 07, 2009, 13:01:23 pm »
Какво е Дзен?

Явява ли се дзен, както и повечето будистки учения, философска система, която носи високо интелектуален и дълбоко метафизически характер? Във встъплението беше казано, че в дзен намираме цялата философия на Изтока в кристализиран вид, но от това не следва, обаче, че дзен е философска система в обичайния смисъл на думата. Дзен решително не е система, основана на логическия анализ. По-скоро, той се явява антипод на логиката, под която имам предвид дуалистическия начин на мислене. Дзен не е лишен, разбира се, от умствен елемент, той е дзен - това е умът в цялост и в него откриваме много неща; но този ум не представлява нещо съставно, разделящо се на множество качества и не оставящ нищо след себе си след това разделяне. Дзен не ни учи на нищо, в смисъл на умствен анализ, а също така не предлага никаква определена доктрина в качеството на ръководство за своите последователи. В това отношение дзен, ако може така да се изразим, е произволен. Последователите на дзен могат да имат свои доктрини, но тези доктрини имат много личен, индивидуален характер и не е задължително тяхното възникване да е свързано с дзен. Затова дзен няма работа с каквито и да било "свещени писания" или догми, а също и не съдържа в себе си никакви символи, посредством които би се разкрило неговото значение. В такъв случай, ако ме попитат, на какво учи дзен, аз бих отговорил, че на нищо не учи. Никакви учения не се съдържат в дзен, те произлизат само от умовете на своите създатели. Ние сами си създаваме учения. Дзен само показва пътя. Ако този факт сам по себе си не е учение, то в дзен положително няма никакви специално създадени принципни доктрини или каквато и да е основна философска система. Дзен претендира за родството си с будизма, но всички будистки учения, съдържащи се в сутрите и &шастрах, от гледна точка на дзен не са нищо повече от лошо напечатан лист, ползата от когото се състои само в това, че с негова помощ може да се избърше праха от интелекта, не повече. Не мислете, обаче, че дзен е нихилизъм. Всеки нихилизъм е самоунищожение, което няма край. Негативизмът е разумен като метод, но висшата истина - това е утвърждаването. Религия ли е дзен? Това не е религия, в популярния смисъл, тъй като в дзен няма бог, на който може да се поклоним, няма също никакви церемониални обреди, нито царство за преселилите в отвъдния свят, и накрая, в дзен няма такова понятие като душа, за чието благополучие трябва да се грижи някой друг, и чието безсмъртие така силно вълнува някои хора. Дзен е свободен от всички тези догматически и религиозни затруднения. Що се отнася до всички тези различни изображения и статуи на Буда, Бодхисатви, Деви и други същества, които можем да срещнем в храма на дзен - това не са нищо повече от парченца дърво, камък или метал. Мога да ги сравня с прекрасните цветя в своята градина. Мога да набера, например, камелии във всички цветове и да им се поклоня, ако искам - дзен напълно го допуска. В такова поклонение има не по-малко религия от колкото в поклонението пред различни будистки богове, а също и в ритуала на измиване със свята вода или символичното вкусване от плътта на Христос. Всички тези церемонии се считат от така наречените "религиозни хора" за нещо похвално и свещено, в светлината на дзен това са условности. Дзен има смелостта да каже: "безупречните йоги не се потапят в нирвана, а нарушаващите обета монаси не попадат в ада". За обикновения ум това е в противоречие с общоприетите закони на морала, но тук също така се заключават истината и живота в дзен. Дзен - това е духът но човека. Дзен вярва във вътрешната чистота на този дух и неговата божественост. &Ето обаче, че религията е налице. Този, който е наистина религиозен, с удивление ще открие, че в края на краищата във варварските утвърждения на дзен се съдържа много религия. Но да се каже, че дзен е религия в този смисъл, в който я разбират християните или мохамеданите, ще бъде грешка. За по-голяма яснота ще цитирам следното: казват, че когато &Шакямуни се родил, той вдигнал едната си ръка към небето, а с другата посочил земята и казал: "Над небето и под небето аз съм единственият, достоен за почит". Умон-Бум-Ен, основоположник на Умонската школа на дзен, коментира това изказване по следния начин: "Ако съм бил до него в този момент, когато е произнасял тези думи, аз, несъмнено, бих го убил с един удар и след това бих хвърлил трупа му в пастта на гладно куче". Какво биха могли да си помислят скептиците за такива безумни нападки срещу духовния вожд? Обаче един Дзен учител, последовател на Умон, казва: "В действителност това показва, как Умон е искал да служи на света, жертвайки всичко, което има, телом и духом. Каква огромна благодарност трябва да е почувствал в отговор на любовта си към Буда". Дхаяна в обичайното си разбиране не съответства на практиката, имаща място в дзен. Човек може да размишлява над религиозни и философски проблеми в процеса на практика на дзен, но това има само случаен характер: същността на дзен съвсем не е в това. Неговата цел е посредством проникване в истинската природа на ума така да му повлияе, че той да стане свой собствен господар. Такова проникване в истинската природа на ума или душата е основната цел на дзен-будизма. Затова дзен е нещо повече от медитация или дхаяна в обичайното разбиране на тази дума. Практиката на дзен има за цел да отвори окото на душата - &и да се узрее на основа на живота. За медитация е необходимо човек да се съсредоточи върху някаква мисъл, например божественото единство, неразделността на божията любов или непостоянността на нещата. Но това е тъкмо това, което дзен се опитва да избегне. На нищо друго дзен не настоява толкова, както на достигането на свобода, свобода от всякакви неестествени пречки и условности. Медитацията е състояние, предизвиквано изкуствено, тя не се явява естествено свойство на ума. В дзен няма обект, върху който бихме могли да съсредоточим мисълта си. Дзен е облак, скитащ по небето. Него нищо не го задържа или спира, той се движи натам, накъдето си поиска. В дзен е достатъчно да чувстваш, че огънят е горещ, а ледът - студен, както когато ни е студено, се радваме на огъня. Както казва Фауст: "Чувство, по-възвишено от всичко". Всички наши теории са далеч от реалността, но думата "чувство" тук трябва да се приема в най-дълбок смисъл, чувство в най-чистата му форма. Дори когато въобще го наречем чувство, това вече няма да е дзен. Дзен е по-висш от всякакви понятия, затова е трудно да се улови. Във връзка с това, че дзен не предлага медитация, нещата трябва да се приемат такива, каквито са - снегът - бял, а враната - черна. Практиката на дзен няма ни най-малко сходство с тези упражнения, които са били предложени от Св. Игнатий, основател на обществото на Христос; размишленията и молитвите на Св. Игнатий, от гледна точка на дзен, не са нищо повече от въздушни замъци, построени от неговото въображение за набожните хора: и в действителност приличат на колона от гърнета наредена върху главата. Понякога дори наричат дзен "убийство на ума". Това сравнение принадлежи на Грифис, известният автор на книгата "Религията на Япония". Аз не знам какво има предвид той под "убийство на ума", може би това, че дзен убива всякаква умствена дейност за сметка на концентрацията на мислите &върху едно единствено нещо. &Или това е просто потапяне в съня. Рейшауер в своята книга почти се съгласява с Грифис, назовавайки дзен "мистично самоопиянение". Дали той има предвид опиянението на така наричаният "висш аз" или "опиянението от бога", за което говори Спиноза? Удивително е до каква степен са повърхностни и некритични възгледите на някои от критиците на дзен. В действителност, в дзен дори няма такова понятие като ум, който трябва да се убива. Затова и за никакво "убийство на ума" и дума не може да става. Дзен, също така, не споменава нищо и за някакво "опияняващо "аз", в което би могло да се намери убежище. Дзен действително е невероятно неуловим по отношение на неговите външни аспекти. Ако мислите, че сте го уловили, то знайте, че това вече не е дзен, отдалеч той изглежда лесно достъпен, но когато само се доближите до него, ще видите, че той се е отдалечил още повече от вас. Затова, докато не отделите няколко години в щателни опити за разбиране на неговите основни принципи, не се надявайте, че ще ви се удаде да уловите неговата истинска същност. По своята същност четирите елементарни стихии не съдържат нищо, освен пустота. Тогава къде е убежището на Буда - погледнете: истината се разкрива непосредствено пред вашия взор. И това е всичко, какво още искате? Нима това не е достатъчно? "Безпределната пустота трябва да се измине. Субектът трябва да се пробуди от несъзнателността, ако не иска да бъде жив погребан. Дзен се достига само тогава, когато "самоопиянението" престава и "пияницата", в действителност, се пробужда до съзнанието на своята собствена дълбочина. Ако трябва да се "убива" ума, то оставете тази работа на дзен, защото той също така и ще възкреси трупът до състоянието на вечен живот. Родете се отново, елате на себе си от съня, станете от мъртвите, о вие, пияници - ето към това призовава дзен. Заради това не се опитвайте да видите дзен с вързани очи". Основната идея на дзен е - да влезем в контакт с вътрешните процеси на нашата същност, при което да го направим по най-прекия начин, не прибягвайки към нищо външно или неестествено. Във връзка с това, всичко, което е свързано с нашата външна страна, в дзен се отрича, тъй като единствения авторитет в него е нашата собствена вътрешна природа. Поради тази причина дзен счита, че всички трактати и ръководства са условни и отвлечени и не съдържат цялата, пълна истина. Дзен се стреми да улови самата същност на живота по най-решителния и непосредствен начин. Дзен декларира своето родство с будизма, но в действителност той сам се явява духът на всички религии и философии. Ако дзен се разбере докарай, умът ще изпадне в състояние на абсолютен покой и човек ще заживее в абсолютна хармония с природата. И какво му остава да прави тогава? Когато веднъж попитали един Дзен учител, какво е дзен, той отвърнал: "Вашите всекидневни мисли". Нима това не е ясно и пределно откровено? В Дзен липсва какъвто и да било дух на сектантство. Християните, както и будистите, могат да го практикуват. В един и същ океан, и малката, и голямата риба се чувстват превъзходно. Дзен - това е океана. Дзен - това е въздуха. Дзен - това са планините. Той е гръм и мълния, есенно цвете, знойно лято и снежна зима, и още повече - дзен е човекът. Както вече беше казано по-рано, уникалността на дзен в този вид, в който се практикува в Япония, се съдържа в систематичната тренировка на ума. Обикновеният мистицизъм страда от излишна импулсивност и откъснатост от всекидневния живот. В този смисъл дзен е революционен. Той сваля небето на земята. Под негово влияние мистицизмът престава да бъде мистицизъм, това вече не е случаен продукт на някакъв свръх ум, дзен се проявява и в най-обикновения и безинтересен живот на простия човек, обграден от шум и блъсканица. Дзен предлага систематична тренировка на ума и учи да виждаме даже в този кипящ котел нещо. Той открива на човека най-великата тайна на живота в нейното ежедневно и ежечасно проявление. Сърцето на човека започва да бие в такт със сърцето на вечността. Дзен ни отваря вратата на земния рай, при което такова чудесно духовно пробуждане става не за сметка на изучаването на някакви доктрини, а в следствие на простото и непосредствено утвърждаване на истината, лежаща в основата на нашето същество. Какъв ли не е дзен - той е практичен, прост и в същото време много жизнен. Един древен Дзен учител, желаейки да покаже какво е дзен, вдигнал един пръст, с друг, на крака, бутнал една топка, а с трети ударил питащия по лицето. Ако истината, стояща в дълбочината на нашата природа, може да бъде демонстрирана по този начин, то не трябва ли да наречем дзен най-практичният и пряк метод на духовна тренировка, към който където и да е, когато и да е, е прибягвала религиозната школа? И не е ли този метод във висша степен практичен и оригинален? Нали, фактически, дзен не може да бъде творчески и оригинален, тъй като няма работа с понятия, а с истински жизнени факти. Ако подхождаме към него от гледна точка на понятията, то вдигнатият пръст е най-обикновената случка в живота на всеки човек. Но дзен намира в този акт божествен смисъл и творческа жизненост. Предвид на това, че дзен вижда тази тайна даже в нашето условно и свързано с понятия съществуване, длъжни сме да му признаем правото на съществуване. Може би следващите редове от писмата на Енго Букива в известна степен също ще отговорят на поставения в началото въпрос - какво е дзен? "Той е непосредствено пред вас: и в този миг аз ви го предавам в цялата му пълнота. За умния човек една дума е достатъчна, за да го насочи към истината, но даже в такъв случай може да възникне грешка. Това е възможно тогава, когато тази истина е изразена посредством перо и хартия, или облечена във форма, или софизъм. В тези случаи, тя даже още повече се изплъзва от нас". Великата истина на дзен живее във всеки. Погледнете навътре и търсете над всички форми. Той е свободен, покорен и блажен. Той непрекъснато се проявява във вашите шест чувства и четири стихии (елемента), всичко е озарено от неговата светлина. Отхвърлете двойствеността, свързана със субекта, забравете това и онова. Издигнете се над интелекта, отделете се от разсъдъка, прониквайки непосредствено в дълбочините на разума на Буда, във вътрешността на когото няма нищо реално. Ето защо Бодхидхарма, когато дошъл от запад, просто провъзгласил: "Моята доктрина е единствена по рода си, защото тя се отнася директно към душата на човека. Тя не е усложнена с канонически учения, това е непосредствено предаване на истината". Ако разумът е помрачен, разбирането е нарушено. Ако вие вярвате в реалността на нещата и ограничеността на познанието&, ако ви се налага да се борите със стихии, да се потапяте във блатото на предразсъдъците, то дзен е оставен завинаги в мъгла.


Д.Т. Судзуки
« Последна редакция: Ноември 07, 2009, 13:06:40 pm от хадзапи »

Неактивен хадзапи

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 808
Re:понятия БУДИЗЪМ
« Отговор #4 -: Ноември 07, 2009, 13:24:59 pm »
ТЕРАВАДА БУДИЗЪМ


Теравада будистите (ТБ) вярват, че те практикуват оригиналната форма на будизъм и той им е бил предаден от Буда. ТБ доминира в културата на Шриланка, но също е известен и в Тайланд и Бурма. Докато Сидарта Гутама - Буда прекарва няколко десетилетия в учение, никое от ученията му не е записано до няколко стотин години след това. В трети век Асока – великият Маорски император, покръстен в будизъм започва да спонсорира няколко манастира през века. Той дори изпраща мисионери в различни страни и на изток и на запад. По негово време учението за Буда се разпространява в цяла индия и Шриланка. Разпространяван от обилния растеж на будистките еретици съветите на будистките монаси бил събран в Маурсаката столица Патна, през 3-ти век п.хр. , да изясни доктрината. Каквото произлязло от този съвет, малко или много било дефинираното учение на ТБ, от там нататък ТБ претърпява малки промени. Когато учението на Буда било написано като канон, не било написано на санскрит а на език произлязъл от санскрит, наречен пали. Този език се говорел в западните райони на индия, но от Шриланка до Бурма скриптата от Пали се превърнала в дефиниран канон. Не можем да уточним кога точно е бил записан, но традицията изказва че канонът първо е бил написан някъде м-ду 89 и 77 преди Христа, това е повече от 400 години след смъртта на Буда.

Този канон се нарича трипитака, или трите кошчета и е разделен на 3 части.

- Ваная или “ръководство”

- Сута или “беседата”

- Абхитхама или “приложение към доктрината”

Втората част в беседата е най-важна в будизма, това са ученията на Буда и съдържат цялата будистка философия.Главните доктрини на ТБ отговарят точно на учението на Буда, ТБ е основан на ЧЕТИРИТЕ ВЕЛИКИ ИСТИНИ и на идеята че всички физични истини са верига от събития, това включва цикъла на раждане и прераждане. Чрез практиката на ВЕЛИКАТА ОСМОКРЪСТЕНА ПЪТЕКА и на ЧЕТИРИТЕ ВЕЛИКИ ИСТИНИ индивида може да достигне нирвана. ТБ все пак е съсредоточен върху медитацията и концентрацията, като резултат подкрепя монашеството и отделянето на личността и прекарване на времето в медитация. Това оставя малко място за присъединяване на обществото. ТБ е била малко или много езотерична религия. Ново тълкуване на ученията на будизма реформира учението и го приспособява за по-голяма маса от хора: “Голямото колело” или Махаяна Будизъм.


ВЯРВАНИЯТА НА ТЕРАВАДА

ЧЕТИРИТЕ ВЕЛИКИ ИСТИНИ,  четирите фундаментални закона на природата -(Дама), тези истини не са вярвания или изявление, а по-скоро категории по които можем да обрисуваме пътя.... Пробуждането - Животът съдържа страдание, Страданието е породено от желание, Има край на страданието, Краят е 8-те велики пътеки. За всяка от тези Велики Истини Буда посочва задача, по която този който практикува да продължи: Първата велика истина е да бъдеш пречистен, втората – изоставен, третата – да се осъзнаеш, четвъртата – да се развиеш.

Пълното осъзнаване на третата велика  истина прокарва пътя на директното достигане до нирвана. Трансцеденталната свобода стои на върха на учението. Последната от великите истини – ВЕЛИКАТА ОСМОКРЪСТЕНА ПЪТЕКА – съдържа обяснение за освобождаване от нещастието.

Будизма често се критикува като “песимистичен”  и “негативен”. В крайна сметка живота не е само мизерия и разочарование, той доставя и много радост, щастие. Защо тогава будизма е обсебен от разочарование и страдание? Буда базира учението си върху хората: съществуват страдания и недоволство по света и никой не оспорва това. Но както доктор преписва лекарства на болни, така Буда надежда (третата истина) и лек (четвъртата истина). Буда твърди , че събуждането което той е открил е достъпно за всеки желаещ да положи усилие, изискващо осъзнаване и да продължи по великите пътеки до самия край. От нас зависи дали ще се подложим на това.

- Супер натуралното: много вери предлагат супер естествени решения на духовните проблеми за човешките същества, будизма – не! Главната от всички форми на будизма е да се използва медитацията за събуждането, а не външни сили. Супер естествените сили не са отхвърлени, но те са инцидентни и Буда предупреждава за тях като случки по пътя.

- Буда: Сидарта Гатама е бил мъж който се е превърнал в Буда -Събудилият се след пробуждането си,  подобно на Исус – в Христос (Бог). След смъртта му единственият контакт с него е чрез учението което води до събуждането.

- Господ: Няма сходство със създателя Господ намиращ се в Юдеизма, Исляма и Християнството. Господ съществува в различни типове на духовното съществуване но с ограничени сили.

- Пътеката на просветлението: Всеки човек трябва сам да направи път към просветлението си без помощта на Господ или богове. Учението на Буда показва пътя, но пътешествието зависи само от нас.

ТЕРАВАДА ЖИВОТ – ТБ набляга на достигането на собствена свобода чрез собствените усилия на човека. Медитацията и концентрацията са жизнени елементи за пътя към просветлението. Идеалния път е да посветиш себе си на изцяло монашески живот. Последователят се очаква да “се отърси от всякакво зло, да акумулира доброто и да изчисти мислите си ”. медитацията е главния начин по който ТБ се трансформират и за това монахът прекарва много време в медитация. Когато личността постигне освобождаването бива наричана “струваща личност” – Архат или Арахат. Въпреки наблягането на монашеството ТБ има определена роля и място за всеки последовател.

МОНАШЕСКИ ЖИВОТ – повечето теравада монаси живеят в монашески общества, някои се присъединяват млади на 7 г. А други могат да влизат по всяко време. Новите се наричат саманера , а пълния монах – Биг Ху. Монашеските общества като цяло се наричат Сангха. Монасите (монахините) приемат убочението на манастирския орден – Ваная който съдържа 227 правила (повечето за монахините), в тази правила има 5 които са главни за тези които се опитват да приемат будисткия начин на живот. 5-те правила са :

- въздържай се от нараняване на живи същества.

- въздържай се да взимаш това което не е дадено по собствена воля.

- въздържай се от сексуална изневяра.

- въздържай се от лоша реч, лъжа, обида, псуване.

- въздържай се от опияняващи напитки и лекарства които водят до безрасъдство и безволие.

Теравада монасите и монахините не могат да се хранят след средата на деня или да държат пари в себе си.

медитация – медитацията е невъзможна за човек на който липсва мъдрост. Мъдростта е невъзможна за човек който не медитира. Човек който медитира и притежава мъдрост е близо до нирвана. Теравада обикновено има две форми на медитация :

- Самата – успокояваща медитация

- Випасана – вътрешна медитация

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ И МОНАСИ -  начинът на държание за последователите е много по-малко строг от колкото за монасите. Те следват главните правила:

Силно приятелство – отношенията между последователите и монасите на ТБ са много силни. Този тип будизъм не би могъл да съществува в наши дни без тази връзка. Това е начин на обща подкрепа – последователите снабдяват монасите с храна, дрехи, лекарства и т.н. а монасите им дават духовна подкрепа, благословия и учение. Но това не е точен пример за връзката между тях. Монасите не могат да изискват нищо от последователите и обратното. Всичко лежи на отдаването и добрата воля.

Церемонии – има много церемонии и празнични дни които последователите празнуват, като Уесак – раждането, просветлението и Паринибана (преминаването) на Буда, за тези събития всички се събират в местните храмове.

Въздържание – монасите имат места, обособени за въздържание (пости) на последователите, там те спазват основните правила на постите – без секс, алкохол, храна и т.н.       


Превод: Крис Георгиева
« Последна редакция: Ноември 07, 2009, 13:26:08 pm от хадзапи »

Неактивен Unlock_the_Light

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 163
  • Пол: Мъж
  • Veritas Vos Liberabit!
Re:понятия БУДИЗЪМ
« Отговор #5 -: Ноември 07, 2009, 13:45:28 pm »
Аз имам енциклопедия на Будизма в електронен вариант, който поиска мога да му я пратя :) Ето и снимка на заглавната страница, както и на съдържанието :)
« Последна редакция: Ноември 07, 2009, 14:40:54 pm от Unlock_the_Light »
"Светът е моята страна.....да правя добро е моята религия" -Томас Пейн

Неактивен hung

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 296
  • Пол: Жена
Re:понятия БУДИЗЪМ
« Отговор #6 -: Декември 13, 2009, 17:44:55 pm »
Някой ако иска да се развива чрез метода будизъм, аз ще препоръчам школата Диамантен Път.
http://diamondway.bg/
Без секс, на къде?! Без любов, няма секс!

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26